Предотвратяване на етапа на разпространение на тромби

Няма съмнение, че развитието на антикоагуланти е насърчило директно лечението на ДВТ.Антикоагулантната терапия може да предотврати появата на тромб, да инхибира разпространението на тромба, да улесни автолизата на тромба и реканализацията на лумена, да облекчи симптомите и да намали честотата и смъртността от белодробна емболия.Понастоящем антикоагулантните лекарства включват главно хепарин, хепарин с ниско молекулно тегло, варфарин, ривароксабан и дабигатран.Всяко от тези лекарства има своите предимства и недостатъци.В сравнение с нефракционирания хепарин, хепаринът с ниско молекулно тегло подкожно или интравенозно може значително да намали смъртността.Сред пероралните антикоагуланти варфаринът се използва широко поради ниската си цена, точен антикоагулантен ефект в рамките на ефективния обхват на лечение (изисквайки международно стандартизирано съотношение да бъде между 2 и 3).Въпреки това, тъй като варфаринът се повлиява силно от храната, лесно е да има усложнения като недостатъчна антикоагулация и кървене и е необходимо да се наблюдава редовно коагулационната функция.През последните години се появиха голям брой нови антикоагуланти в леглото, като ривароксабан, дабигатран, апиксабан и др. Антикоагулантният ефект е точен, усложненията при кървене са намалени и не е необходимо да се проверява повторно коагулационната функция.

Понастоящем някои учени предполагат, че лечението с наркотици може да бъде разделено на два етапа според разделянето на времето от 3 месеца: първият етап се нарича начален етап на активно лечение.Провежда се главно в рамките на 3 месеца след първоначалното начало на dvt3, а вторият етап се нарича последващ етап за предотвратяване на рецидив, който се провежда 3 месеца след първия етап на лечение.Насоките на Accp9 първо препоръчват нови перорални антикоагуланти.В 10-ото издание на насоките на Американския колеж на лекарите по гръден кош (ACCP) най-голямата разлика от миналото е, че новите перорални антикоагуланти (noac), като инхибитори на фактор Ха (ривароксабан, фондапаринукс натрий и др.) и инхибитори на фактор IIA ( дабигатран и др.) се използват като първи избор за лечение на ВТЕ.Антикоагулантната терапия има категоричен ефект, значително намалява хеморагичните усложнения и не изисква преразглеждане на коагулационната функция.Той се насърчава допълнително при обикновени пациенти.Новите антикоагуланти обикновено могат да избегнат рецидив на ДВТ в 80% ~ 92%.

Ограничението само на антикоагулантната терапия е, че въпреки че антикоагулантната терапия често се използва за намаляване на повторната поява на тромб и защита на функцията на венозната клапа, тя не може бързо да разтвори тромба.Самоизчистването на тромба рядко се наблюдава при пациенти с тромбоза на илиофеморалната вена, а остатъчният тромб може да доведе до увреждане на венозната клапа и обструкция на изходящия тракт, което е причината за високата честота на посттромбозния синдром (PTS).Проучване за наблюдение на появата на PTS след антикоагулантно лечение с DVT показа, че честотата на PTS е около 20% ~ 50%, честотата на венозна язва на долните крайници е 5% ~ 10%, а честотата на венозна клаудикация е 40% след 5 години.Около 15% от пациентите са имали двигателни нарушения, а качеството на живот на 100% от пациентите е намалено в различна степен.